"Абра кадабра!" шепот в нощта,
дрезгав смях и една мечта.
Кашлица,приглушена от немощта,
от онази,дето секва речта.

"Фокус барабокус" магьосника пръхтеше.
С пръстите на лявата ръка мимики въртеше.
В очите му страстта пак трептеше.
Дясната му ръка бутилка държеше.

Без грижа седнал на земята,
събираше очите на майките и на децата.
Гледаше умно шишето, все едно нещо пресмята.
А магията му топлеше душицата.

Опитно надигна бутилката веднъж,после два.
Изведнъж наполовина празна стана тя!
След туй измърмори още няколко вълшебни слова.
Пак надигна.Та-да!Напълно бе пуста!..Магът весело я завъртя.

Огледа се.Но ето уви.
Срещна отвратени погледи.
Слуха ни смях,ни оваций не долови.
Горкият...Че е добър,никого не можеше да убеди.

Поизглади тъжно сивата брада,
ципа на вехтото си яке закопча.
И днес пак щеше безцелно да се скита из града.
Бе мъртва неговата мечта.Реалността му нагорча.

Този го познавам от кръчмата. Никой не може да го надпие.

извън нея са тъжни и депресирани. Може би се изчерпват емоционално в името на хората и за тях остават само тъжните чувства. Дори и нета има такава закономерност.