-------------------------------------






-Помниш ли,когато беше мила и добра с мен?Излизахме заедно постоянно,а когато имах нужда от теб винаги откликваше,помагаше ми да взимам правилните решения,решаваше проблемите ми за секунди.Сега си далече.Не се обаждаш,не се интересуваш какво става с мен...Къде се изгуби онова време?Знаеш ли,че ми липсваш?

-Добре.

-Добре?

-...Да,добре.

-Само това ли ще ми кажеш?

-Еми...да?Какво друго искаш да ти кажа?

-Защо вече не ти пука?!

-..Кой е казал,че не ми пука?Просто искам малко да си почина.

-Ужасна си!...Преди бяхме здраво хванали ръце!Сега не знам дори дали ми е позволено да те наричам приятелка!

-Ти си егоистка.

-Какво?!Не разбирам!

-Мразя,когато кажеш,че не разбираш.

-Обясни ми,мамка му!

-Защо крещиш?До мен си,чувам те прекрасно и без да се дереш като магаре.Още по-малко,пък,виждам причина да ми плачеш.

-А ти!Като ми говориш поне ме гледай,вместо спокойно да си седиш там!Не съм егоистка!

-О,напротив.

-Защо?!

-А аз това се питам...Защо...Защо аз вечно ти помагах и плетох какви ли не интриги , стига само ти да си добре?Защо ли,щом ти плачеше...моето сърце сe късаше?Защо живеех за теб,като си имам мой си живот?Защо ли правех светът ти какъвто го искашe,като ти никога не правеше нищо за мен?Защо всеки ден по телефона те слушах как ми дърдориш за това как е минал твоят ден,а после затваряш,без даже да ме питаш аз как съм?Защо ли си правеше уговорки с мен,само когато нямаше с кого да излезеш?И защо ли като се видим пак говорим само за теб?....Толкова много "Защо"...Първо ми беше мъчно,после се ядосах,после ми стана едно такова меланхолично и толкова.Да,писна ми.Недей да цивриш,изморяваш  ме.И без това не съм ти от полза,нямам професионален фотоапарат,да те снимам и не ми се пише повече за твоето съществуване,тоест..не съм ти вече интерес.Затова,спри да се правиш,че ти пука.От много време вече ми се гади от твоя спектакъл.Без лоши чувства...но се изтърка.

-Аз...

-Да,именно.Ти.Все повтаряш "аз,аз,аз"...А моята минутка глас..къде е ?Няма я.Като всеки път.Но ,както виждаш, аз съм напълно спокойна и говоря без да ти се ядосвам.Не те виня.Ти просто си такава.Ама,стига вече.Спри се.Потърси друго място да утоляваш жаждата си за внимание,аз вече взех да си почивам от нея.Остави ме да си почина.После,ако искаш,ще се върна,пак да ми помрънкаш малко?..Парадокс